Траян Първанов Матери моей Майка

„МАЙКА МИ” („МАТЕРИ МОЕЙ”)
Траян Първанов (1942-1994 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Александр Борисов


Траян Първанов
МАЙКА МИ

Майчице, при теб е зима, леден вятър е задухал
и врабчетата следобед с упорита врява къртят
върху керемидите замръзналия черен мухъл…
А попийнали сватбари спорят весело по пътя.

Ти си ми добрият дух на къщи – обикаляш двора
и проклинаш времето, в градината замръзнало,
с корените на цветята нещо ласкаво говориш
и от устните ти с облачни вселени диша въздухът.

…Тихата икона на прозореца те озарява, майчице.
Върху шумната доскоро маса ти облягаш лакът
и по белия таван от въглените скачат зайчета,
докато по заледената река проскърца мракът.

Ти се топлиш върху грапавата и червена тухла
на отминалото време… И от сънища въздъхнала,
островът на пролетния миг е твоята разтуха,
оживял от синове и внуци, и от златни мъхове.

…Там – захласната от ехото на извори прозрачни,
ти, заслушана в капчуците, се смееш невъздържано.
И ще те заваря коленичила сама пред здрача –
майчице, за сълзите на този дълъг смях омъжена.


Траян Пырванов
МАТЕРИ МОЕЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов)

Матушка, зима настала, задувает зимний ветер,
Воробьишек серых стая чёрных мух клюют из снега,
Там на крыше черепичной всё галдят после обеда…
И напившись пива свадьбы, спорят по пути со смехом.

Ты, мой добрый дух домашний, – двор который раз обходишь,
Виноград в саду замёрзнул – непогоду ты ругаешь
И корням цветков под снегом, что-то ласково бормочешь,
И из губ твоих горячих облачками пара дышишь.

…И икона тебя, мама, озаряет сквозь оконцы,
И на стол, покуда тихий, опираешься ты локтем,
А по белой притолоке от печурки скачут зайцы,
До тех пор пока окошки ледяным покрыты мраком.

Согревает тебя печка и кирпич, и вьюги пенье,
И прошедшее то время… И во сне ты всё вздыхаешь,
Снятся острова и травы, сон приносит утешенье.
И от внуков с сыновьями, и от мхов ты оживаешь.

…Там от эха в восхищеньи у прозрачного истока
Ты безудержу смеёшься, засмотревшись на потоки.
Или в сумраке ты дома, истово став на колени,
Мамочка, твой смех и слёзы перед свадьбой, пред иконой.