Очите ни - избодени ли, слепи ли -
не виждат пътя, който ни зове.
Снага източила, чернилка лепкава
стръвнишки от душите ни гризе.
И в мрака, мой народе, без посока сме.
Опипваме - навсякъде лъжа,
повела ни към бездна нас, покорните,
загубили и свят, и светлина.
Но докъде ли, Самуилов войне мой,
ще стигнем без водача ни с очи,
що следвахме го по полята, бойните?
О, слепота проклета, как горчи!
На Сатаната тя е сътворение -
задокеанския лукав циклоп.
Надеждата без милост той отнел ти е
и тласка те в самотния ти гроб...
Очи щом нямаш, отвори сърцето си
и с него прелети над пропастта -
безверие, изгарящо нозете ти!
Възкръсвай за живот и свобода!
1.11.2014г.
Без посока
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2014
Свидетельство о публикации №114111209862
Свидетельство о публикации №114111209862
Рецензии