По пътища в забрава лутат се мечти,
и все търсят си посоката на изток.
А времето лети и ми пише съдбини,
а далеч морето прибира си вълните.
Път ли беше- по него камънак безчет,
уж все вървиш, а жажда те изпълва.
Пак губиш взор, а целта ти е далеч,
не стига въздух- в гърдите ти отрова.
И още тъй е днес- все по- тежко става,
когато знаеш- сам си в свят спаружен.
Нозете се препъват- и падаш, ставаш,
ала взорът ти търси пак ден по тъмно.
И теб те нямам- си отчайващо далеч,
а животът орисия е от болка и забрави.
Горчилка ти поднася- дори сънят горчи,
че сърцето е побрало мъка от раздяли.
Реалистично
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114111206560
Свидетельство о публикации №114111206560
Рецензии