Къде съм?..
И ме питаш на
нощите във зноя,
и по жълтооката луна,
обхождаща сама
пътеките пред себе си,
питаш и ме питаш,
а аз съвсем не зная.
Кънти у теб и мен
лилава тишина,
а аз все към теб
с часове пътувам
и до кога- не зная.
Въздухът ми пари
и очите ме болят.
И тежи ми камък
във гърдите.
И труден се оказва
всеки кръстопът,
а аз не знам
в коя посока
пътя да поема.
А любов съм...
И слънце съм за теб-
слънчогледна пита,
усмихната на рано.
И не питай!...
Любовта ми чиста
като бистър извор е
и пълни всяка капка
от кръвта ми.
В очите ми
полюси се сбират
и прииждат всички
неземни ветрове.
Отдалеч телата ни
като магнити
се привличат,
а аз ръце към теб
протягам и знам,
че нищо не може
да ни спре!
Къде сме с теб?...
В нощите се питам...
Къде сме с теб
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114111206536
Свидетельство о публикации №114111206536
Рецензии