Генка Богданова, Съдба
така в живота съм дошла.
Спорили са, да остана,
или „ по дяволите „ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето
на майчицата си добра
и тя, от нежността обзета,
въздъхнала : „Добре дошла!”
И ето ме сега пред вас.
Орисана да бъда аз
на майка и баща утеха.
Нещастия две рожби им отнеха.
Две рожби - чакани, мечтани,
превърнати в сърдечни рани!
Съдба! Нечаканата, нежелана,
едничка радост им остана.
Обичана, обичаща за трима,
своите родители любими.
СУДЬБА
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Нежданна я и нежеланна
В сей мир встревоженый вошла
Останусь или не останусь
Такой дискуссия была.
Под сердцем билась я упрямо
Искала выход, вопия
И наконец сказала мама
Ну здравствуй доченька моя
Меня красивой и счастливой
Отцу на радость родила
А в век жестокий и пугливый
Двух деток раньше не могла.
Хотя желались и мечтались
На сердце ранами остались.
Судьба такою оказалась
Им Слава Богу я досталась.
Теперь любима за троих
Люблю родителей своих.
Свидетельство о публикации №114111205486