Пред родната ми къща, Генка Богданова

Душата ми e днес пред тебе на колене.
Тъжно и виновно в мен сърцето стене.
Ти стоиш пред мене тиха, посивяла,
рони се мазилка от стената бяла.
 
Прашните прозорци с укор ме поглеждат.
Моите ресници през сълзи се свеждат.
На стрехата грачи ято черни врани,
като,че за помен тъжен са събрани.
 
В малката градинка живо цвете няма
Колко ли се сърди на небето мама?
Суха е асмата, орехът – отсечен,
дворът запустял е, на тъга обречен.
 
А коминът черен с болка ми изплака         
как горили в него снимките на кака,
плодните дръвчета, булото от свила,
мамината ракла, спомените скрила…
 
И  вратата с ключа гръб към мен обръща,
аз не съм стопанка в родната си къща,
че на чужди хора къщата продадох,
с нея всичко свято за пари предадох.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Я пред тобой стою сегодня на коленях
Сердце моё стынет на твоих ступенях
Стоишь передо мною, поседела
Местами даже известь облетела.
 
Как пыльных окон не почувствовать укоры.
Слёзы на ресницах и в тумане взоры
На крыше ор вороний без запинки
Слетелись как на горькие поминки
 
И без цветов теперь наш с мамой палисадник
Так заплёл его бесхозный виноградник
Засох орех и всё подворье в клёнах
Родной мой двор пустой и обречённый.

Камин мне боли свои чёрные исплакал
В нём сгорели кипы наших фотографий
Дрова и маска, папка с адресами
Маменькино платье всё украла память
 
Мой ключ не тот, увы, и отвернулись двери
Я не хозяйка больше и никто верит
Я здесь давно когда-то проживала
И вот за деньги это всё предала.