Рюрик Рок Чтенье 1-е Първо четене

Рюрик Рок Чтенье 1-е Първо четене
„ЧТЕНЬЕ 1-Е”
Рюрик Юрьевич Геринг/ Рок (1898-~1933 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Не трепват вежди, устни леденеят.
Надрасквам кръг.
Капакът на ковчега в шир се рее
като голяма птица тук.

Сега сред царството антиХристово
през кучешката им любов
от вятъра с вой вълчи впивам слово,
към Майка Божия машинен зов.

И към тебе, към тебе, Трояново семе,
с топузи от плитки на темето,
разгарящо като угарки дните ни
и издухващо торта на времето;

към теб, незнаеща реда ни към Вандраг,
ни броя на Алшванг скрижалите:
яви се с бурята, яви се пак,
яви се, идвай, о, Касандра.

В акорда на аероплана,
в гръмовен оръдеен път,
на лейтенанта Глан в смъртта му,
в загладената женска гръд,

в словесни минарета на поета
расте, Касандра, твоят знак:
в ръцете, изпочупени привечер,
е твоят аленеещ флаг

и зигзаг в тез пламенни коси
пак деня обвива в сън томителен,
а в погледа семафорни треви
не звънят „благополучно” никога.

И мяукат натрапчиво дните,
с глава сред листата есенни
е моят любим Йоан Кръстител,
момчето Серьожа Есенин.

Майко, майчице върба,
къде е синът ти, буйният?
На гърдите му виждам талисман –
кръст дъбов.

И вие, жени, неверни жени,
къде гният телата на мъжете ви?
Кадифе от зелени треви
ги прикрива от въшки и червеи.

С всички животи, ожънати
от полята пелинови,
Касандра гърмеше: „Братя,
в чепатото име вярвайте!”
– И никой сега не жалее.

От Метропол с картечни откоси
ти чукаше на вратите
и тежи на забравата волята,
но както винаги не я почитате.

Жужеят осите й там до стената
и в стаята кряка на самоубиеца пистолетът,
тиктака и тика секунди стрелката,
мълнии светят:
„Помнете!
Помнете!
Помнете!”

Но виждам, виждам и чувствам:
соколите-думи облитат глас –
като криви квадрати Касандра ги пуска,
като слаб бумеранг те се връщат към вас.

Не трепват вежди, устни леденеят.
Аз думи драскам.
Капакът на ковчега в шир се рее,
крила като голяма птица тласка.


Ударения
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Не тре́пват ве́жди, у́стни ледене́ят.
Надра́сквам кръ́г.
Капа́кът на ковче́га в ши́р се ре́е
като́ голя́ма пти́ца ту́к.

Сега́ сред ца́рството антиХристо́во
през ку́чешката им любо́в
от вя́търа с вой въ́лчи впи́вам сло́во,
към Ма́йка Бо́жия маши́нен зо́в.

И към те́бе, към те́бе, Троя́ново се́ме,
с топу́зи от пли́тки на те́мето,
разга́ряшто като уга́рки дни́те ни
и изду́хвашто торта́ на вре́мето;

към те́б, незна́ешта реда́ ни към Вандра́г,
ни бро́я на Алшва́нг скрижа́лите:
яви́ се с бу́рята, яви́ се па́к,
яви́ се, и́двай, о́, Каса́ндра.

В ако́рда на аеропла́на,
в гръмо́вен оръде́ен пъ́т,
на ле́йтенанта Гла́н в смъртта́ му,
в загла́дената же́нска гръ́д,

в слове́сни минаре́та на пое́та
расте́, Каса́ндра, тво́ят зна́к:
в ръце́те, изпочу́пени приве́чер,
е тво́ят алене́ешт фла́г

и зигза́г в тез пла́менни коси́
пак деня́ обви́ва в съ́н томи́телен,
а в по́гледа сема́форни треви́
не звъня́т „благополу́чно” ни́кога.

И мяу́кат натрапчи́во дни́те,
с глава́ сред листа́та е́сенни
е мо́ят люби́м Йоа́н Кръсти́тел,
момче́то Серьо́жа Есе́нин.

Ма́йко, ма́йчице върба́,
къде́ е синъ́т ти, бу́йният?
На гърди́те му ви́ждам талисма́н –
кръ́ст дъ́бов.

И ви́е, жени́, неве́рни жени́,
къде́ гни́ят тела́та на мъже́те ви?
Кадифе́ от зеле́ни треви́
ги прикри́ва от въ́шки и че́рвеи.

С вси́чки живо́ти, ожъ́нати от поля́та пели́нови,
Каса́ндра гърме́ше: „Бра́тя,
в чепа́тото и́ме вя́рвайте!”
– И ни́кой сега́ не жале́е.

От Метро́пол с карте́чни отко́си
ти чу́каше на врати́те
и тежи́ на забра́вата во́лята,
но ка́кто ви́наги не я почи́тате.

Жуже́ят оси́те й та́м до стена́та
и в ста́ята кря́ка на самоуби́еца пистоле́тът,
тикта́ка и ти́ка секу́нди стрелка́та,
мъ́лнии све́тят: „Помне́те! Помне́те! Помне́те!”

Но ви́ждам, ви́ждам и чу́вствам:
соко́лите-ду́ми обли́тат гла́с –
като кри́ви квадра́ти Каса́ндра ги пу́ска,
като сла́б бумера́нг те се връ́штат към ва́с.

Не тре́пват ве́жди, у́стни ледене́ят.
Аз ду́ми дра́скам.
Капа́кът на ковче́га в ши́р се ре́е,
крила́ като голя́ма пти́ца тла́ска.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Рюрик Рок
ЧТЕНЬЕ 1-Е

Не дрогнет бровь и губы стынут строго.
Круги черчу.
И все ясней в пространствах крышка гроба
большою птицей реет чуть.

Я ныне, в царствие антихристово,
в годы собачьей любви нег
вперяю слова на ветра волчий вой,
к Матери Божьей взываю: Машине.

И к Тебе, и к Тебе, Трояново отродье,
с гирями маковых кос,
к Тебе, поправшей, как окурки, годы
с лаптей сдунувшей их навоз;

к Тебе, не знающей бр. Алынванг скрижалей,
ни очереди у Вандрага:
гудками бури явись из дали,
явись, о явись, Кассандра.

В музыканье аэроплана,
в тяжкой походке орудий,
в смерти лейтенанта Глана,
в женской щекатуренной груди,

и в минаретах слов поэта
чую, Кассандра, чую Тебя:
руки переломленные заката
твой рдяный СТЯГ;

и в этих рдяных кос зигзаг
каждый новый день кутает в сон,
а трава семафоров глаз
никогда не звенит „Благополучно” .

И Тебе мяукает рысьи,
с головою в листьях осенних,
мой любимый Иоанн Креститель
отрок Сережа Есенин.

Мать, ива мать,
где сын твой махровый?
Вижу у него на груди талисман –
крест дубовый.

И вы, жены, неверные жены,
где свежие сгнили тела мужей?
Только бархат ковра травы зеленой
покрыл трупье от червей и от вшей.

Всеми жизнями сжатыми
с сладкой земли полыни –
Кассандра гремела: „Братья,
в корявое верьте Имя”
– Никого теперь не жаль.

Пулемегами с Метрополя
Ты стучалась в каждые двери,
но могуча забвенья воля,
и вы, как всегда, ей не верили.

Осинным жужжаньем ставила к стенке,
крякала выстрела самоубийцы комнате,
напоминала тиком секундной стрелки,
молнией лязгала:
„Помните!
Помните!
Помните”. –

Но вижу, вижу и знаю:
как соколы, кружат слова –
их Кассандра картавым кварталом пускает,
и они бумерангом ковыляют к вам.

Не дрогнет бровь и губы стынут строго.
Слова черчу.
И все ясней в пространствах крышка гроба
большою птицей реет чуть.




---------------
Руският поет Рюрик Рок (Рюрик Юрьевич Геринг/ Рок) е роден през 1898 г. в Ростов на Дон. Един от лидерите е на литературната група на творците-модернисти „Ничевоки” (от 1920 г.). Член е на Президиума на Всерусийския съюз на поетите (1919 г.) и на Съюза на поетите в Ростов на Дон (1920 г.). През 1921 г. е арестуван с политически обвинения, но делото е прекратено, а през 1922 г. емигрира в Западна Европа. След 1925 г. живее в Германия. Автор е на стихосбирките „Вам” (1920 г.), „От Рюрика Рока чтения: Ничевока поэма” (1921 г.) и „Сорок сороков: Диалектич. поэмы” (1923 г.). Умира към 1933 г., точната дата на смъртта му не е установена.