Димчо Дебелянов. Круг мене замкненi простори...
Круг мене замкнені простори...
Переклад з болгарської — Любові Цай
— Круг мене замкнені простори,
і порожнеча навісна,
а дні мої — самі повтори, —
життя Люне в моїм луна.
Огиджені мої знамена
й земля священна, вікова,
те, що святим було для мене,
оманна слава покрива.
І я здіймаю в небо очі,
о, скільки є страждання в них,
а серце пристрасно шепоче
святі слова молінь палких.
Царице, поруч я допоки —
хай поклик твій кризь ніч летить,
спаду, мов листя одиноке,
із віт обголених умить.
***
Оригинал
Димчо Дебелянов
Живях в заключени простори...
— Живях в заключени простори,
в неумолима пустота,
и в мойта повест се повтори
на някой Люне повестта.
Скверниха нищи мойто знаме,
враг — мойта девствена земя,
а над мощта и гордостта ми
измамна слава се надсмя.
И ето, свел очи, в които
безумна пропаст се вдълба,
с последен жар в сърце разбито
аз шъпна пламенна молба:
Царице, спях до твойте кули —
прати ми в презнощ вихрен стон,
кат бледен лист да ме отбрули
от моя обезлистен клон.
* Якобсен, Йенс Петер (1847 - 1885 г.), - датски писател, чийто роман "Нилс Люне", преведен на български, има голям отзвук сред част от литературната ни интелигенция преди Балканската война. Люне е тип на безволен, болезнен мечтател, чиито мечти една след друга се разбиват от жестокия живот. В своя цикъл "Под сурдинка" Димчо Дебелянов пише, като подхваща тоя литературен образ: "... в мойта повест се повтори - на някой Люне повестта".
* Якобсен, Йенс Петер (1847 - 1885 г.), - датский писатель, его роман "Нильс Люне", переведенный на болгарский язык, имел большой отклик в среде литературной интеллигенции накануне Балканской войны. Люне - тип безвольного, болезненного мечтателя, мечты которого одна за другой разбивались о жестокую действительность. В своем цикле "Под сурдинку" Димчо Дебелянов "подхватывает" этот литературный образ: "... в моей повести повторилась - повесть некоего Люне".
Свидетельство о публикации №114110700338
Дафинка Станева 08.11.2014 14:26 Заявить о нарушении
Вече стотина стихове на Димчо Дебелянов съм завършила. Искам да направя тази работа до края, защото много добри се творбите на поета, и аз искам повече читатели да го знаят, какъв е бил млад, талантлив.
Ето сега превеждам «Завещание» на Димчо Дебелянов. В мрежата намерих го и струва ми се, че тук има грешки.
В 1 катрен беше така:
Кога се смръзне жарка кръв в гърди ми,
кога от смърт аз бъда покосен,
то чуй, о друже мой незабравими,
какво да сториш от моя труп студен.
Смятам, че трябва да бъде в 4 ред така:
какво да сториш с моя труп студен.
В 4 катрен беше така:
Кога млад славей песен заизвива
сред перести и къдрави листа,
и дъхне ми игличината дива,
ще сетя сладкий дъхна пролетта.
Също в 4 ред трябва така:
ще сетя сладкий дъх на пролетта.
В 6 катрен беше:
А в зимна нощ, кога фъртуна злобна
се щура и ридае с грозен глас,
под моята покривка там надгробна
в сън честит унесен ще съм аз.
В 4 ред трябва така:
в съня честит унесен ще съм аз.
Или така:
в сънят честит унесен ще съм аз.
Прегръщам те, сестро! Драго ми е, че се запознахме.
Любовь Цай 08.11.2014 18:56 Заявить о нарушении
във сън унесен ще съм аз.
Любовь Цай 08.11.2014 19:03 Заявить о нарушении
1. "с моя труп студен"
2. "дъх на пролетта"
3. "в съня честит унесен".
Успех!Дафинка.
Дафинка Станева 08.11.2014 19:35 Заявить о нарушении