Не си отивай!

И пак мълча…
Не питаш…
И двамата мълчим.
Очите ни разказват
как плакали сме-
ти оттам, а аз – оттук,
един за друг.
Сега… Мълчим.
Ръцете ни студени-
търсят къде ли
да се дянат.
Знаем…
Ще си липсваме…
Без въпроси
и без удивителни.
Мълчание ни пълни,
а у нас в всяка клетка
до кръв раздялата крещи…
Не си отивай!
За последно е…


Рецензии