Николай Дялков - Такива ви сънувам в самотата си,

Отдъхна от товара си поляната –
виж колко минзухари ти набрах!
От мъжката любов – неразгаданата,
по въздуха в Сакар се поболях.

Когато съм далеч от мойте корени
и липсва ми любимата жена,
сънувам със очи полуотворени
хайдушки сенки в горска тишина.

Прости ми, че не си в нощта единствена,
споходила съня ми в пустошта.
Греховно чиста, пролетно разлистена,
сънувам аз и моята гора.

От времето, родена у хайдутите,
останала е мъжката любов –
олтар да са им буките и чуките,
а звънкащ ручей – пеещ благослов.

Такива Ви сънувам в самотата си –
със теб вървим, гората ни зове…
Прибърсвам дъждовея със ръката си
и знам – напролет тя ще ни сбере.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я о тебе мечтаю в одиночкестве

Покой установился над долинами
Тебе букет я трепетно собрал
Любовь мужчин воспетую акынами
По воздуху Сакар мне даровал.

Вдали корней, дорогами забытыми
И рядышком любимая жена
И я  с очами сплю полуоткрытыми
 И снится мне лесная тишина.

Прости мне вариант ты мой единственный
Явилась в сон как чудо из чудес
Чиста и по весеннему расхристана
Грешна об этом знает старый лес.

Давным-давно рожденная хайдуками
Глубокая неброская любовь
Алтарь их между соснами и буками
Под звонкий хор холодных родников.

О эти, сны мои от одиночества –
Идём с тобой нас лес к себе зовёт…
И верю я что скоро дождь закончится
И всё у нас весной произойдёт