Николай Дялков - Ще забравиш да тръгнеш, перевод

Аз съм в моята тиха гора.
Тишината в деретата давя...
Ти ела. Щом за теб разбера,
сред дърветата път ще направя.

Снощи пих от онази вода,
дето в лятото смисъл донася...
Теб до нея чак щом преведа –
песента й за теб ще приглася.

Ще те черпя сакарска вода.
Друго нямам. И кой ли ще иска?
Но във горския миг свобода,
ще съм шерпът, а ти – алпинистка.

На ръце ще те нося дори
през баири и тъмни дъбрави...
Ще забравиш да тръгнеш в зори.
За гората пък аз ще забравя...
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ты забудешь об уходе

Я в овраге в притихшем лесу
Оглушён навсегда тишиною
Приходи  я скучаю и жду
Я дорогу сквозь чащи построю.

В ночь испил родниковой воды
Чувство лета она мне приносит
Ждут деревья тебя и кусты
Для тебя песню в гости попросим.

Совершу  пару малых глотков
Так желает судьба сценаристка
Хорошо здесь без пут и оков
Я твой шерп, ты моя альпинистка.

С рук на землю тебя не спущу
Через горы и тёмные рощи
Никуда тебя не отпущу
Да и ты уходить не захочешь.