Николай Дялков -Утре, перевод

Утре, щом ме грабнат мисли шеметни,
аз ще запрепускам. С дивите коне,
в нежен  стих – съновник твой на времето,
в твоята гора... И в моето небе.

Ти ще си роса – на пъстри капчици.
Аз ще съм за тебе старият геран.
Двама ще се скрием от натрапници
в нашите мечти... и в сбъднат стих, и блян.

Виж – конете  рият със копитата.
Лудо пърхат с ноздри. Нашата любов
тайнствена вода е – ненапитата.
Чака само твоя таен благослов.

Утре, щом обяздя тайно чувствата,
диво щом препусна в твоята гора.
Две мечти ще бъдем с теб, изпуснати –
луднал дъжд и млада, влюбена трева.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Утром

Как налетят с утра шальные мысли
Я припущу за ними табуном
В стихи и время только громче свистнет
В твоих лесах и в космосе моём

А ты роса на пёстрых лепесточках
А я вот старый но живой цветок
Уединимся будет пара строчек
 О нашем счастье сложится стишок.

Смотри как кони рьяно землю роют
Но с нами наша светлая любовь.
Она всегда всего дороже стоит
И ждёт хороших очень важных слов

Наступит утро ускачут наши чувства
Природа в этом видимо права
Давай на волю просто их отпустим
Они как дождь и юная трава.


Рецензии