Изглежда свикнах съвсем сама
да споделям още тишините си.
От днес съм забравила и как е
с друг да дишам и в мечтите си.
Някъде назад оставих хап горчив
и там прибулих вчера във забрава.
Не искам спомени от горчивини,
имала съм някога и миг щастлив.
Сега съм друга- на едничко стреме,
без илюзии за днес, още и за утре.
Светът ми е притихнал до молитва,
влюбен в мен е. И ми дава всичко.
Не искам лошотиите да ме сълзят.
Не искам още грешните любови…
Свикнах си сама със тишините си,
и влюбвах се, разлюбвах неготови.
Като че ли свикнах да съм тишина...
А в нощите си да съм с душата гола.
Да съм тишина
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114110500398
Свидетельство о публикации №114110500398
Рецензии