Като зърно всяка мисъл зрее,
за живот съзряваш мълчешком.
Съзнаваш- животът е спирала
и все по нея си- като във дом.
И обичаш дълго. И до бездъх.
Разделяш се, но продължаваш.
Но обречен си така до смърт-
тлееш без любов, щом я нямаш.
И ако сгрешиш към оня връх,
тя те следва с удара премерен.
Дали си жив, или вече си умрял-
остава ти докрай да си човечен.
От теб зависи
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114110500375
Свидетельство о публикации №114110500375
Рецензии