Николай Дялков - Нашият дъжд, перевод
Напълни шумно чашата си с дъжд.
На пейката, отсреща – в бирхалето,
събуди и един задрямал мъж.
Сънлив капчук отвън подхвана песен,
суетно сам, до старата врата –
та уличният бард от късна Есен
сънувал бе дъжда на Пролета.
Поглеждам те. И дърпаме чертата
на Зимата във мрачния локал –
не са ни нужни шапките, палтата.
Май този дъжд за нас е завалял.
Затваряме дима във кафенето,
обесен – там, под тъмния таван –
подай ръка, платихме си кафето,
не ни е нужен даже дъждобран.
Усещаш ли магията в небето,
забравило за зимната тъга…
И мами те – момичето, което
ще мине с мен под цветната дъга.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Наш дождь
Наполнив чаши полные дождя
Поднимем тост во здравие небес
Проснётся бомж немного погодя
Ему пивка бы надо позарез.
Подхватит песню сонная капель
И заскрипят литые ворота
И чтобы бард об осени не пел
Одна весна и в мыслях и в мечтах.
Смотрю уже давно мы за чертой
Уже вовсю локальная зима
Уже не нужно шапок нам с тобой
Сведет нас дождь наверное с ума.
Весь бар в дыму напуганный дождём
Он к потолку назойливо приник
Я расплатился лучше нам уйти
И ничего что дома дождевик
Ты магию почувствуешь небес
И в этот дождь, как раз перед зимой
Зову тебя имею интерес
Пройтись с тобой под радугой-дугой.
Свидетельство о публикации №114110402765