Писъмце до Малкия Принц.
Стоиш настолно винаги отляво
наравно със житейските бодли.
С баща такъв е приказно,навярно-
Антоан Дьо Сент Екзюпери!
За възрастните-всичко,или нищо-
Слънца,или нелепи петънца....
Едни запомнят,другите - не виждат....
Но всички те ,били са и деца!
Ти,Принце,още ли рисуваш всичко-
овце и рози,Слънце и звезди......
Цветята ти са винаги различни-
нагиздени по детски-без бодли.
Стоиш настолно винаги отляво-
самотен всред огромната тълпа!
Аз сричам в теб невидимото бяло.
Прегръщам топло Антоан-баща!
Дочка Станчева.
***
© Copyright: Дочка Станчева, 2014
Свидетельство о публикации №114110410546
Свидетельство о публикации №114110410546
Рецензии