Николай Дялков - Когато, перевод

Когато студени са зимните залези
и сенките търсят на завет подслон,
а нейде небето разпали забравена
звездичка сред облаци в нежен шансон,

когато усмивка, замръзнала някъде,
извае в пързалка кристално сърце,
а тихите нощи прииждат отвсякъде
и всяка прегръща… момиче… момче,

когато по хребета воят на вълците
захапва мига самота сред нощта,
а чуваш таванските влюбени гълъби
и падне перо – заскрежена сълза,

когато сънят ти е ледени острови
и плътна мъгла е обвила брега,
а викат те чайки във утро – предмостие,
и страстно прегръща морето деня,

не вярвай на приказки, тръгва си зимата!
С надежда вратата за мен открехни!
Прегърнала утрото, вярвай – аз близо съм.
Ще вляза със Слънцето, ти ме срещни!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Когда

Когда в нас холодными веет закатами
Замёрзшие тени зарылись в газон
Где-нибудь в небе за звездопадами
Будят забытый нежный шансон.

Когда и улыбка во льду замерзает
Сердцем кристальным на нашем катке
Всех кто обнялся любовь согревает
В тихие ночи накоротке

Когда за хребтами волков завывание
От самоты прямиком в небеса
На чердаке голубей воркование
Слетает перо и искрится слеза.

Когда твои сны островки ледяные
И мгла поглотила их берега
И чайки под утро кричат как шальные
И с морем обнявшись застыли снега.

Не верь в эти детские глупые сказки
Иду я пошире врата открывай
Раз утро обняло протри свои глазки
Я солнце в прихожей быстрее встречай.