Детето, което се влюби в дъжда,
протегна ръчички, с две да го хване.
Малки звездици очите му сами във нощта,
детето, което се влюби в дъжда, под стрелите му бяга.
Детето, което прегърна дъжда,
побра във очите си синя сянка на облак.
Подари своята първа усмивка на пъстра дъга,
детето, което прегърна дъжда, днес беше щастливо.
Детето, което целуна дъжда,
мечтаеше да се превърне в малка дъждица.
Капчица нежна, сякаш че е негова чиста сълза,
детето, което целуна дъжда, бе невинност най- чиста.
Детето, което играе с дъжда,
знаеше песен за щурите, дъждовните капки.
Тананикаше в такт песента си и играеше с него така,
детето, което обича дъжда, нарисува му своята приказка.
Детето и дъждът
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114110109416
Свидетельство о публикации №114110109416
Рецензии
Очень интересное стихотворение. Дети почему-то всегда по-особенному любят дождь.
С удовольствием побывала на Вашей страничке.
Счастливого Вам творчества!!!
С уважением.
Ольга
Малькова Ольга 02.12.2014 21:43 • Заявить о нарушении
С удовольствием побывала на Вашей страничке.
Счастливого Вам творчества!!!
С уважением.
Ольга
Малькова Ольга 02.12.2014 21:43 • Заявить о нарушении