Борисова Ольга Михайловна - Осенний дожд
Шептал о чем-то, словно бы в бреду.
А временами гневно, исступленно,
Хлестал по веткам в вымершем саду.
И засыпал он бисером тропинки,
Кропил на сливах желтую листву.
А следом робко первые снежинки
Ложились на пожухлую траву.
И осень торопливо, без оглядки
Спешила вдаль, за купола церквей.
Дождями оставляя отпечатки
Вдоль серых, затуманенных аллей.
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
ЕСЕНЕН ДЪЖД
Дъжд есенен неясно, полусънно,
шепне нещо като, че на сън.
Яростно понякога и гневно
плющи по клоните градински вън.
И засипва с бисери пътечките,
поръсва жълти сливови листа.
След него плахо първите снежинки,
отпускат се на сухата трева.
И есента, без много да се бави,
зад купола църковен бързо свива.
А своите следи дъждът оставя,
по замъглените алеи сиви.
Свидетельство о публикации №114103001978