Когато те очаквам много дълго
и по мигли крехки на нощта броя
отминалите нескончаеми минути,
представям си как без тебе съм сама
и съм се изгубила по тъжни пътища.
И така вървя… без път и светове,
а плачове изпълват ми сърцето.
Не искам нищо. Само теб сега
как към мене идеш. От далекото.
Да повярвам в този миг за нас,
а после… Един у друг да стихнем.
Минутата да се превърне в час,
когато любовта за нас се пише.
Очакване
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114102705310
Свидетельство о публикации №114102705310
Рецензии