Липсваш ми

Послушай…
Моля те с очи!..
Само тази нощ
и само в миг един,
за да ти разкажа.
Липсваш ми…
Изричам трудно
своите слова сега,
но да знаеш
колко страшно е,
когато душата ти е цяла,
а я чувстваш… празна.
Тогава нямам
дни и нощи-
всичко слива се в едно.
И е тъжно… сиво
във очите още,
а вън небето
спуска се по мен
и повива ме в мъгла,
а тя… тежи в сърцето.
Липсваш ми…
Така е тягост в мен,
че мислите ми бързат,
объркани една през друга
в тъмницата на края.
И градът горчи
от бълващи комини,
а улиците му са разперили
невидимо ръце и търсят
да подхлъзнат някого…
където мине,
както те си знаят.
Липсваш ми…
Без теб е тежко…
Искам, ала не мога
по пътека стръмна
и във кал да тръгна.
А ти си тъй далеч…
кънти от празнословия
профучаващият влак,
а перонът му приспива
последната надежда
за следващото утре.
Свисти вятър побеснял
и се закичва по стрехите.
Отбрулва окъснели
есенните листи
и в косите ми посипва
снежен прах…
Скрибуцат стъпките
на безпризорен пес
по уличните заснежени писти
и свири тъжно помъдрял
опус зимен във очите ми.
Липсваш ми…
Да ти се разкажа
в миг един, поисках!..
Душата да отворя-
тя едничка знае
мен какво е…
Нея ти… Послушай