Пътеките мои, далечни и близки пътеки,
които проходих, които все още ме мамят,
дали ще запазят следите ми, топли и леки,
или ще забравят, когато отдавна ме няма?
О, аз ще ги търся, дори и за ден да не мога
да тръгна по тях – неспокойна, разпътна и млада.
И тези, които надничат в окото на Бога,
и другите – свършили само на крачка от ада.
Какво, че се плъзгам на времето тънко по ствола! –
светът се върти и след миг ще ме вдигне високо.
Човек не пропада, когато пътува надолу,
а само когато върви... И не вижда посока...
Тогава се свършва земята и времето спира,
а ти се огъваш и търсиш посоките ничком,
защото внезапно и толкова страшно разбираш,
че пътят е всъщност живота... Че пътят е всичко!
Пътеки неведоми, ангели мои бездомни,
аз още се вия по вашите станове кръшни...
И знам, че след мене една всяка стъпка ще помни –
оназ, по която и в сън у дома се завръщам.
Пътеки
© Copyright: Комедвенска Ники, 2014
Свидетельство о публикации №114102104172
Свидетельство о публикации №114102104172
Рецензии