Михаил Лермонтов - Молитва странника

Михаил Лермонтов
Молитва странника
(Я, Матерь Божия, ныне с молитвою)   

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Молитвата на странника

Аз, Майко Божия, днес със молитвата    
тук съм пред Твоя лик, в ярко сияние,
не за спасение, не зарад битката,
не със признателност, не с покаяние,

не за душата си моля, пустинната,
за душа странстваща в края безмилостен, -
но Ти се моля за дева, невинната,
топла застъпнице, в свят мир за истина.

Щастие дай на душата, достойната,
дай й Ти спътници, с будно внимание,   
младост най-бляскава, старост-спокойната,
вяра в сърцето и мир, упование.

Час приближи ли за път към отвъдното,
в шумното утро ли, в нощно затишие -
там да отиде до ложе, прескръбното,
Ангелът чист за душата възвишена.

1837

Перевод: Мария Шандуркова, 19.10.2014.

-------------------------------------

Аз, Майко БОжия, днЕс със молИтвата    
тУк съм пред ТвОя лик, в Ярко сиЯние,
нЕ за спасЕние, нЕ зарад бИтката,
нЕ със признАтелност, нЕ с покаЯние,

нЕ за душАта си мОля, пустИнната,
за душА стрАнстваща в крАя безмИлостен -
нО Ти се мОля за дЕва, невИнната,
тОпла застЪпнице, в свЯт мир за Истина.

ЩАстие дАй на душАта, достОйната,
дАй й ти спЪтници, с бУдно внимАние,   
млАдост най-блЯскава, стАрост-спокОйната,
вЯра в сърцЕто и мИр, уповАние.

ЧАс приближИ ли за пЪт към отвЪдното,
в шУмното Утро ли, в нОщно затИшие -
тАм да отИде до лОже прескрЪбното,
Ангелът чИст за душАта възвИшена.


Молитва
 
Я, Матерь Божия, ныне с молитвою       
Пред Твоим образом, ярким сиянием,   
Не о спасении, не перед битвою,            
Не с благодарностью иль покаянием,    

Не за свою молю душу пустынную,    
За душу странника в свете безродного, —      
Но я вручить хочу деву невинную               
Теплой заступнице мира холодного.               

Окружи счастием душу достойную,               
Дай ей сопутников, полных внимания,            
Молодость светлую, старость покойную,         
Сердцу незлобному мир упования.               

Срок ли приблизится часу прощальному         
В утро ли шумное, в ночь ли безгласную —   
Ты восприять пошли к ложу печальному         
Лучшего ангела душу прекрасную.               

1837