Сине, ти недей се страхува,
този свят по презумция само е лош
и недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.
Има толкова слънце да свети,
все да отваряш очите за него те уча.
Зная, ще срещаш хора, който са слепи,
но и зрящи при теб да се спрат ще се случи.
Тогава гледай, колкото можеш,
да видиш само простори с очите им
светът от бетон и инфаркт разтревожен
ще е по-малко сив и навъсен във дните ти.
Когато те спре крещящо безволие,
стискай силно със зъби твоята воля.
Да пуснеш юмруци и галиш понякога порив е.
Вятърът? Той си намира винаги нещо да спори.
Сине, знам, че нагоре се качваш,
но всяка стъпка нагоре плаща се с кръв.
Винаги чувай и ниското, там някой заплаква.
Учи се от него. Той знае как пада се от високия връх.
Посветено
© Copyright: Ани Монева, 2014
Свидетельство о публикации №114101902819
Свидетельство о публикации №114101902819
Рецензии