Николай Дялков - Твоята звезда, перевод
вкусотии от селската избица.
Твоят стол е на мястото – както преди.
И навява поредните изблици
на премерени спомени с вкус на тъга –
ето – вдигаш гореща наздравица
и шуми вино в чашите. Както сега.
Ала глътките днес ме задавиха.
Не е същата масата. Кой ти седи?
Ще се пръсне от виното чашата.
Мама песни тракийски сега не реди,
сякаш в друга сме къща. Не в нашата.
Сякаш някой през гърлото мен ме държи.
И не виждам рецепта за справяне.
Тишината – на масата, свита лежи.
Сякаш гузна без твойто “Наздраве” е.
Уж уютът е същият – селският двор,
сред градинка с доматки до лучеца.
С подранило петле във кокошия хор,
сред задявки на котки и кучета,
а е скъсано нещо завинаги в мен!
Как тежи тишината на спомена…
Но над бедния вятър – самотен, смутен,
блясва нова звезда – незадомена.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Твоя звезда
(памяти отца)
Снова нас мама собрала за столом
Поразила сельской вкуснотищей
И как будто не было времён
Только память давнее отыщет
Она бурной рекой с ароматом тоски
Под тост популярный - «На здоровье»
Вино молодое в бокалах шумит
Лишает меня хладнокровья.
Что происходит за этим столом?
Разбилась любимая чаша
Тракийские песни уже не поём
Словно всё здесь чужое не наше.
Словно кто-то за горло меня прихватил
И уже ничего не исправить
Тишина за столом рок в сердцах её свил
Без твоих сокровенных – «Наздраве»!
Такой же уютный деревенский наш двор
Помидорки, лучок дозревают
И петух поднимает курятника хор
И собаки ему подпевают.
Но что-то, увы, надорвалось во мне
Жестоко казнит тишиною
Ветер смущённо кружит во дворе
И чья-то звезда надо мною.
Свидетельство о публикации №114101702437