Николай Дялков - Заввръщане в Орешник, перевод

Минути, само няколко минути
и вятърът, пробягващ покрай мен.
Табелата шепти едва дочуто
за поздрав след напрегнатия ден.
А къщите отляво и отдясно
даряват доверчиво светлина.
Във някои отдавна е угаснало,
но спомени разпалват те в нощта.
Неволно пращат погледа нагоре.
От спомените палят се звезди –
усмихнати, със имена на хора.
Тъй както си ги помня от преди.
Минути. Само няколко минути
прочистват натежалия ми ден
от вестите за обири, банкрути.
На село съм. По-друг, освободен.
И споменът довежда ме до прага,
дотичвам бос, с филия във ръка.
Да – споменът. То, детството, избяга.
Но чакат ме зад старата врата.
Прозорецът със светлото ме гали
и кучето опашка пак върти.
Дърветата – и те са ме познали,
посрещат ме със песен на щурци.
Нощта проскърцва с покрива издайно
и гълъбите буди тя за мен.
Идилия, обута в детски тайни,
във кратък миг, вълшебно сътворен.
На прага съм на родната си къща!
Вратата се отваря и с любов
душата ми там две души прегръща!
И пия аз лечебен благослов…

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Возвращение в Орешник

Минуты только несколько минуток
И ветер задевающий меня
Прошепчет в ухо в меру тих и чуток
Даёт мне сил для будущего дня.
А комнаты налево и направо
Доверчиво даруют теплоту
И всякого кто жил в сем мире славном
Я напрягусь и в памяти найду.
Невольно взгляд мой устремится выше
Как звёзды память бедная горит
И люди коих видел или слышал
На бесконечно долго сохранит
Минуты, лишь ничтожные минуты
И чист как агнец мой усталый день
И пусть нас  все сумели «обанкрутить»
А нам плевать из наших деревень.
И память довела меня до жажды
Иду босой с ошмётками в руках
Являет память детство не однажды
Скребётся в наших старых воротах.
И свет в окошке грудь мою ласкает
И пёс с улыбкой лапу подаёт
Я для деревьев даже узнаваем
И хор сверчков мне радостно поёт
Скрипит тихонько старенькая крыша
И голуби воркуют в унисон
Мир детских тайн и есть ли что-то свыше
Всего на миг был кем-то сотворён.
Я на пороге дом меня встречает
Открылась дверь и хлынула любовь
Душа моя здесь благость обретает
Я пью её и мне не надо слов.