Някога ще се сбогувам със света,
очите ще притворя с черна мъка-
как отивам си от всички със тъга,
а душата ми разпъната от разлъка.
Ще се стопя- невидима във здрача,
ще съм болна мисъл в нечия душа.
Вселени ще обходя, ала тук не мога.
Любимите си хора от сълзи да теша.
Ще бъда вечен пътник нощ и ден,
без родина, и без дом, без всичко.
Уплашени дървета ще говорят с Бог,
аз само ще мълча и ще наблюдавам.
Облачни кичури ще закрият... мен,
зад стъкленица на деня ще е мрак.
И сбогувала се с тялото си тленно
там ще ида- вън ще съм от този свя
Някога
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114101410612
Свидетельство о публикации №114101410612
Рецензии