Колко дълго ще вървя – не зная.
Колко ли, много ли ще се препъвам
и дали ще открия онази омая
от сънища, в която все потъвам.
Дали брегът от буря ще е недокоснат
и бялата вълна дали ще ме погали,
дали на прага да очаквам госта,
който в мене топъл огън да запали.
Дали крилото ми на бяла птица
ще се прекърши уморено в ден един.
Дали забитата във залеза карфица
ще убоде и погледа ми ясно син.
Дали във думите ще се изгубвам
и всяка нощ ще бъде сричан стих.
Дали щом слънцето към мен се втурне,
ще укротявам вятъра, да стане тих.
Колко дълго ще вървя – не зная.
Колко ли, много ли, но си струва,
докато никнат мечти, чак до края,
светът си със замах да нарисувам.
Струва си
© Copyright: Ани Монева, 2014
Свидетельство о публикации №114101103710
Свидетельство о публикации №114101103710
Рецензии