Билал Адилов - На прадеда Далах
отколкото да гледаме тази мъка.
Далах Стур, XII век
Неволите си аз с кого да споделя.
И кой ще слуша пак за пътя ни нелек?
Безвремие е днес, а бъдното - в мъгла.
Изхвърлен на брега е честният човек.
Доверие кому да имам, прадед мой -
на алчния наглец, на хитрия лъжец?
Зачитат ги сред нас, а нямат чет и брой.
Малцина днес странят от Златния телец.
Наоколо - вражда, борба за власт пламти.
Ни съвест, нито чест, нито роднина скъп.
Щом правдата цениш, изгнаник ставаш ти
и влачиш си деня с проклятия и скръб.
Разбойникът блести в елитния салон.
Във вестници безчет кой само не гъмжа?
Понякога митът превръща мравка в слон,
не различаваш ти ни правда, ни лъжа.
Предателят навред със почит е приет.
Но как да славя аз фалшивия морал!
А земният човек очаква своя ред
и земната овца затуй стриже без жал.
Велик ти прадед мой, пак планината бди.
Тя вижда и мълчи, търпи бедите зли.
А Златният телец е цар като преди,
но в урвите ни кой със гняв ще го свали?
Превод: Дафинка Станева
Свидетельство о публикации №114100804436
Валерий Латынин 08.10.2014 21:25 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 09.10.2014 10:01 Заявить о нарушении