Юрий Марр Лылыбай Лилибай

„ЛЫЛЫБАЙ”
Юрий Николаевич Марр (1893-1935 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛИЛИБАЙ

Пак преблаг Лилибай е при нас, не избяга,
отново дойде от Одеса
и от стройната чаша желязно петаче
в език или гърло излива този течен екстаз.
Бързо взимайте, бързайте, всичко той ще ви покаже,
даже всичко излишно.
Той вежлив е, с юмруци грижливо и нежно
представя незнайните новости. Той – Лилибай.

               * Юри Мар нарича Лилибай баща си Николай. В това странно стихотворение поетът разказва за пристигането на баща му от Одеса в Тбилиси и за възторга, с който е представял своите идеи.


Ударения
ЛИЛИБАЙ

Па́к пребла́г Лилиба́й е при на́с, не избя́га, отно́во дойде́ от Оде́са
и от стро́йната ча́ша желя́зно пета́че в ези́к или гъ́рло изли́ва
то́зи те́чен екста́з.
Бъ́рзо взи́майте, бъ́рзайте, вси́чко той ште ви пока́же,
да́же вси́чко изли́шно.
Той вежли́в е, с юмру́ци грижли́во и не́жно предста́вя незна́йните но́вости. То́й – Лилиба́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Марр
ЛЫЛЫБАЙ

Всеблагой Лылыбай, не забыл, не покинул,
И снова возник из Одессы,
Из бокала станюли стальным пятаком
В языке или горле, повсюду, это жидкий экстаз.
Торопитесь, немедля примите, он все вам покажет,
Даже то, что не нужно.
Он вежлив, кулаками заботливо нежно
Откроет неведомо новое. Он – Лылыбай.




---------------
Руският поет, писател, изтоковед и преводач Юри Мар (Юрий Николаевич Марр) е роден на 6/19 януари 1893 г. в Санкт Петербург. Завършва факултета за източна литература при Петербургския университет (1917 г.). Първите му публикации са в сп. „Орион” и в. „41-й градус” през 1919 г. Работи в библиотеката на държавния университет в Грузия (1919-1921 г.), научен сътрудник към Музея за Азия при Академията на науките и лектор към Института за източни езици (1922-1923 г.), научен сътрудник към Института за сравнителна история на литературите и езиците (1922-1925 г.), старши специалист към Кавказкия историко-археологически институт и преподавател в държавния университет в Тбилиси (1928-1935 г.). Обикаля много страни по света. Изключителен полиглот, той владее отлично руски, френски, английски и персийски език и си служи с немски, италиански, латински, грузински, арменски, украински, турски, тюркски, татарски, арабски, санскрит, гръцки и др. езици. Автор е на книги в областта на литературознанието и историята на източната литература, сред които „Образец бахтиярской литературы” (1927 г.), „Выражение фонетики стиха в персидском письме” (1934 г.), „Документированный перейдено-русский словарь” (1934 г.), „Хакани-Низами-Руставели” (1935 г.) и др. Пише стихове, хумористични пиеси и разкази. Като поет е представител на руския футуризъм, но авангардното му творчество не намира място в литературния печат. Умира на 1 декември 1935 г. в гр. Абастуман, Грузия. Стиховете му са издадени чак през 1995 г.