Николай Дялков - И понеже рисувах слънца, перевод

И понеже рисувах слънца по паважа,
и си писах поезия скромна и тиха,
искам днеска на всички със болка да кажа,
че дори и на детското в мен не простиха.

И не спряха в небето, привидно тъй ясно,
мръсни облаци някъде все да се вясват.
И паважа да къртят. Слънцата на тясно
те да давят, щом с мълнии в пътя ми тряснат.

Тъй – от нищото пръкваха зли урагани
и паважът осъмваше в кал и във тиня.
А слънцата ми – в слънцето истинско взряни
се усмихваха, без да зоват милостиня.

Само малко, по детски безмълвно тъгуват.
Но ги пазя от грохота – мънички, боси.
Ако в бурята някой към мене заплува,
аз му светя със тях. Свити в шепа ги нося.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

И я бывало солнца рисовал

Я до сих пор рисую солнца асфальте
И источаюсь скромными стихами
Но вам сказать сегодня мне позвольте
Я не расстался с детскими мечтами.

И в небесах моих доселе ясных
Вдруг облаки надвинулись зловеще
Дождь по асфальту лупит безучастный
И молнии в дорогах моих блещут.

Из ниоткуда заявились ураганы
Дороги утонули в жидкой тине
Но будет солнце этот день настанет
И нас своей улыбкой не покинет.

И пусть по-детски я вы скажете тоскую
О временах далёких босоногих
Войдите в них, я здесь. Я подстрахую!
И освещу вам старые дороги.