Не заключвай вратата, по нощ ще пристигна,
във индигово синьо ще блести тъмнината.
И когато на пръсти към теб се повдигна,
ще усетиш как се люлее от нежност земята.
Как навън две птици плахо се влюбват
и постеля им сплитат есенни клони,
как стъпките във времето се изгубват
а нощта не е нощ, а приятел и дом е.
Не заключвай сърцето, остави го да бие,
нямам време тишината да слушам.
И когато с топъл поглед ти ме обвиеш,
смирена в прегръдка аз да се сгуша.
Забрави всички думи, само аз ще говоря,
без стих и без звуци, само с очите си,
докато луната се стича по твоя прозорец
и прибира нощни въздишки в полите си.
След това заключи, нека дълго се съмва
и не искай да видиш в мен светлината.
Щом докосне ме лъч, мигом ще тръгна.
Събудиш ли се, вятърът ще отвори вратата.
Нека дълго се съмва
© Copyright: Ани Монева, 2014
Свидетельство о публикации №114100710946
Свидетельство о публикации №114100710946
Рецензии