Димчо Дебелянов. Сирiтська пiсня

Димчо Дебелянов
СИРІТСЬКА ПІСНЯ

Переклад з болгарської Любові Цай


Якщо загину у бою —
ніхто не млітиме у тузі:
сховав я матінку свою,
не стрів ні жінки, ані друзів.

Та серце не вляга нуді:
припало жити сиротою,
і втішусь я, либонь, тоді,
як смерть покличе за собою.

Похмурим шляхом я іду,
скарби несу свої важенні:
багатий я на сум, біду,
а ще — на мрії нездійсненні.

Коли ступну в небесний став,
то вмить душа перестраждала
затихне, мовби пісня та,
що про скорботу нагадала.

***

Оригинал:

Димчо Дебелянов
СИРОТНА ПЕСЕН


Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
 

Ръкописът е намерен от Георги Райчев след смъртта на поета.
Стихотворението излиза за пръв път в изданието "Стихотворения", 1920 г.