Николай Дялков - Знам, перевод

Аз съм есенно, сухо дърво.
Оголя и в душата ми, хора.
Но сред Зимата знам за какво –
за любов и за Пролет говоря.

Аз съм дъх на отчаян живот,
със отчаяни нокти и стави.
Но вървя през отвесния брод –
все към теб през мажорни октави.

Аз съм цялата болка в едно.
А край мен нищетата е болка.
Но държа се за теб. И дано
да сме двама. Не знам още колко?

И когато от земния Ад
ме затумбят и в Зиме огньове,
знам, със тебе съм слънчев и млад.
И мечтите ми с тебе са нови.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Знаю

Я осенний и высохший вяз
Люди душу мою обнажили
И зимой без коры я действительно мёрз
Но слова о любимой осилю.

Я отчаян, что просто держись
Лишь трещат от натуги суставы
И к тебе меня странница-жизнь
Под мажорные манит октавы.

Боль во мне, но я знаю одно
Нищета и надежды без толка
Быть с тобой небесами дано
Даже если не знаю на сколько.

Зимний холод придёт словно ад
И спасаются люди огнями
Я с тобой и я этому рад
И мечты мои новые с нами.