Владимир Жуков Мама

„МАМА”
Владимир Семёнович Жуков (1920-1997 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МАМА

Бучи в стените и бушува пламък,
война се води в родната страна...
Безмълвна и безсънна като памет,
старица майка е над мен сама.

Косите й гореща пепел жари,
изгаряща над син бълнуващ бди.
Тъй стана, майката сина си жали
през дим горчив, нещастия, беди.

А синовете за честта се бият,
за майките си, верни на народ...
Затуй със свята дума „мама” ние
прощаваме се с нашия живот.


Ударения
МАМА

Бучи́ в стени́те и бушу́ва пла́мък,
война́ се во́ди в ро́дната страна́...
Безмъ́лвна и безсъ́нна като па́мет,
стари́ца ма́йка е над ме́н сама́.

Коси́те й горе́шта пе́пел жа́ри,
изга́ряшта над си́н бълну́вашт бди́.
Тъй ста́на, ма́йката сина́ си жа́ли
през ди́м горчи́в, нешта́стия, беди́.

А синове́те за честта́ се би́ят,
за ма́йките си, ве́рни на наро́д...
Зату́й със свя́та ду́ма „ма́ма” ни́е
прошта́ваме се с на́шия живо́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Жуков
МАМА

В проломах стен гудит и пляшет пламя,
идет война родимой стороной...
Безмолвная, бессонная, как память,
старушка мать склонилась надо мной.
 
Горячий пепел жжет ее седины,
но что огонь, коль сын в глухом бреду?
Так повелось, что мать приходит к сыну
сквозь горький дым, несчастья и беду.
 
А сыновья идут вперед упрямо,
родной земле, как матери, верны...
Вот потому простое слово „мама”,
прощаясь с жизнью, повторяем мы.

               1943 г.




---------------
Руският поет и преводач Владимир Жуков (Владимир Семёнович Жуков) е роден на 31 март 1920 г. в гр. Иваново-Вознесенск, Ивановска област. Сражава се във Финската война (1939-1940 г.) и във Втората световна война (1941-1945 г.). Завършва факултета по руски език и литература при Ишимския държавен педагогически институт и Висшите литературни курсове в Москва. Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.). Няколко мандата е избиран за депутат в Ивановския съвет на народните депутати, след 1962 г. 20 години оглавява Ивановската писателска организация. Носител е на много държавни и литературни награди. Автор е на близо 30 стихосбирки, сред които „Солдатская слава” (1946 г.), „Эхо” (1960 г.), „Стержень” (1969 г.), „На уровне сердца” (1974 г.), „Избранная лирика: поэмы” (1975 г.), „Иволга” (1976 г.), „Подорожная” (1977 г.), „Солдатская слава: Стихи. Поэма” (1979 г.), „Иволга: Лирика, поэмы” (1979 г.), „Позывные сердца” (1980 г.), „Последняя почта” (1980 г.), „Избранное” (1983 г.) и др. Умира на 27 октомври 1997 г. в гр. Иваново.