Николай Дялков - Ще рисувам, перевод

Ще изтрия тъгата си с гумичка бяла –
тази черна и страшна, и сложна тъга,
дето мълком години наред е валяла
и е правила тъмен дори и снега
във една недовършена детска рисунка,
на един пожълтял от годините лист.
Той, стативът й, още стои си там, вънка,
и просторът зад него е все така чист.
Ще намеря аз гумичка – чиста и бяла,
може би сътворена от чиста любов.
На рисунката детска, в мазето стояла,
ще направя и рамка. Със слънчев обков.
С водосвет от роса ще окъпя статива.
Ще го килна с рисунката, в слънцето взрян.
По момчешки, ще видите как ми отива
да рисувам в очите ви – пак детски блян.
Ще изтрия със гумичка всичката болка.
И не искам молив. Нито четка с бои.
Ще рисувам. Не питам кога, пък и колко.
Ще рисувам, докато светът преболи.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Буду рисовать

Как тоску вытираю я ластиком белым
Эту страшную чёрную злую тоску
Навалились года, навалились метели
И теперь мне темно даже в белом снегу.
На одном незаконченном детском рисунке
На одном пожелтевшем с годами листе
Под стеклом на штативе скромно в сторонке 
Небеса в первозданной на нём чистоте.
Отыщу свою белую чудо-резинку
И с любовью мы с нею блеснём чистотой
Вставлю в раму сию дорогую картинку
И оклад на неё положу золотой
Ранним утром роса прикоснётся штатива
И на солнце рисунок я свой наведу
И мальчишки увидят какой я счастливый
Когда детскую нашу рисую мечту
Вытру ластиком старые раны и боли
Не возьму карандаш да и кисти совсем ни к чему
Интересно вам как, интересно доколе?
Буду я рисовать покуда на свете живу.