Николай Дялков - Поглед през времето, перевод

Оглежда се времето в мен и се чуди –
дали съм все още момчето, което
тъй, босо, в полето лови пеперуди?
И пее ли вечер щурец във сърцето?

Дали още слънце рисуват очите?
Дали пак гнезда във ръката си свивам?
Дали още крия по тъмно сълзите,
щом детски мечти по неволя убивам?

Дали още пазя в мен детство издайно –
със чисти, наивни и детски въпроси?
Дали още кацат в мен гълъби тайно
и в човки мечтите ми още ли носят?

Или уморен от вкуса на живота,
аз тихо, без ключ съм заключил душата
и сляп, оглушал, и с недъг за доброто,
съм някаква сянка – за мен непозната…

Проглеждам във времето днес и се чудя –
нима аз на стар песимист ви приличам?
Та все още сутрин пръв изгрева будя
и вечер до късно в мечти се обличам.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Взгляд сквозь времена

Время осмотрит меня удивляясь
Тот ли я мальчик который когда-то
За бабочкой быстро бежал вдохновляясь
Песней сверчка в этот вечер крылатый.

Пока ещё солнце в глазах моих светит
И гнёзда в руках моих начали виться
Я слёзы припрячу – никто не заметит.
И детство умрёт это может случится.

Во мне если честно оно ещё живо
Те же загадки и те же вопросы
С голубкою голубь воркует игриво
И в клювах мечты по ночам мне приносят.

Толи устал от безвкусицы в жизни
И без ключа я закрыл свою душу
Слепой и глухой слезинка не брызнет
И тени сочувствия не обнаружу.

Смотрю сквозь эпохи и удивляюсь
Ужели я стар? Пессимист? Не похоже
Я всё ещё утром с зарёй просыпаюсь
А вечером поздним мечты мне дороже.