Безвъпросно

Дяволът в мен пак избуява.
Кълни от въпроси.
Тежко проклятие ставам.
Анатема от отговори.
Не искам да съм изпросена.
Аз съм прошка.
Неизбежна съм -
като истина.
Скучна съм,
ако съм безвъпросна.
Делнична съм
от неналичност.
Без небе
съм самоизмама.
И не мога да дишам.
С кибритена клечка
паля всички илюзии.
И в техния огън изгарям
всяко разпятие,
недокосване,
химерата
на света
без двама.
Защото...
съм бяла...
Цяла съм...
Истинска...
Сега
аз съм
дяволът!
Други въпроси?

2008 г.


БЕЗВОПРОСНОЕ
(подстрочник)

Дьявол во мне снова бушует.
Вспыхивают вопросы.
Тяжёлое проклятие я встаю.
Анафема ответам.
Я не хочу, чтобы меня умоляли.
Я прощение.
Я неизбежна -
как истина.
Я скучная
если я
безвопросная.
У меня будний день
от недоступности.
Без неба
я самообман.
И не могу дышать.
Со спичкой
рушаю все иллюзии.
И в их огне я горю
каждое распятие,
неприкасаемость,
химера
мира
без двух.
Потому что...
Я белая...
Я целая...
Настоящая...
Сейчас
я
дьявол!
Другие вопросы?