5-2 n ds - Джейсън 2 - Редакция - 13. 09. 2014

Андрей осъзнаваше, че сега не е моментът да обмисля или да преживява случващото се. Още от първия миг му беше ясно какво става и как ще се развият събитията. Ротата маскирани войници в коридора бе достатъчно красноречива. Това си звучи като абсолютно клише, но си бе точно така. Офицерът пред него беше убедителен, а тонът му не търпеше възражения.

Андрей се отърси от странични мисли и като се насочи към ставащото с генерала, сухо отбеляза:

- Няма защо да звъним на шефовете или да се свързваме. Тук сме в постоянна симултанна връзка. В момента и президентът на Корпорацията и изпълнителният директор и шефът по научната част, и не знам още колко и кои от тази сграда, ако не са заспали, ни гледат и ни слушат докато говорим. Нали не мислите, че е необходимо да се свързваме...
 
- Виж ти – отвърна спокойно Строски, като не изглеждаше изненадан. – Още по-добре. Допускате ли, че не го знам! Сградата и районът са отцепени. Просто не се мотайте. И преди да тръгнем внимателно си съберете нещата. Нали не искате нещо да се обърка?

В съзнанието на Андрей се бе появил интерес - докъде бяха готови да стигнат хората с униформи от тази група. Нямаха вид на чиновници или на стандартни военни. От друга страна, Андрей знаеше, че в Отдела за координиране към президентската администрация действат само цивилни агенти от всякакъв ранг, като повечето от тях бяха високопрофилни експерти. Оперативниците също имаха висока научна подготовка и почти никога не ходеха с униформи. Поне Андрей не ги беше виждал униформени повече от два пъти при официални събития през последните десет години, откакто работеше към Корпорацията и имаха вземане-даване с Отдела. Президентската гвардия беше друго нещо – тя носеше подобни отличителни знаци като на тази рота, но досега Андрей не беше виждал на куп толкова много гвардейци. Пък и защо гвардията? Защо не бяха изпратили агенти от Отдела, който пряко отговаряше за Корпорацията.

В съзнанието на Андрей се формира решение да се пробва, по-скоро му беше интересна евентуалната реакцията на военните и възможните развития, и той извика показно ядосано без да показва колебание или притеснение:

- Хм, няма да стане. Какво си въобразяваш! Това няма да стане!

Строски се пресегна с неуловимо светкавично движение и го хвана през ключицата, стисна го за миг, а пръстите му се оказаха твърди като клещи, напипа някакъв нерв и краката на Андрей се подкосиха. За малко щеше да се свлече на пода, но Строски го подхвана под мишница. Невероятна беше бързината и лекотата, с които го направи, като се имаше предвид ръстът и теглото му, както и впечатлението, което създаваше на пръв поглед като недодялан грубиян. После генералът отсече:

- Никакви въпроси повече! Действайте!

След това Строски добави по-меко:

- Разберете, че ще стане това, което ви казвам. Всичко вече е решено. Виждате, че се старая да бъда любезен с вас. Но главите ви май не проумяват. Излишно е да измъчваме ситуацията, нищо няма да се промени.
 
Андрей обърна поглед към своите сътрудници от лабораторията, застинали на място без да знаят какво да правят. Генералът се бе изправил плътно пред него и по лицето му се очертаваше нарастваща досада. Андрей имаше достатъчен опит в досегашната си работа, за да е наясно, че няма алтернатива.

Щом ротата на Строски бе стигнала дотук, очевидно беше безпредметно да се възразява. Те можеха буквално да ги отнесат. Можеха ако решаха да разбият всичко ценно в лабораторията, да напъхат в торби цялата документация. Беше безсмислено да се чуди или да отлага. Но каква ли беше цялата интрига. Кой стоеше зад всичко това? Какво бяха решили да правят?... После щеше да обмисля.

- Спокойно колеги, - каза той като се обърна към колегите си. – Говорили сме за нещо подобно преди, рано или късно би могло да се случи. Моля ви, запазете спокойствие и внимателно приберете каквото можете от оборудването. Започнете да разглобявате всичко, всеки в неговия сектор, и отговорниците по отделните подпрограми, и опаковайте отделните части за транспортиране. Донесете опаковъчни модули от транспортния сектор. Анна, моля те извикай колегите от другата част на залата и им кажи да започват в техните сектори.

- И после без излишни разговори, моля! – подхвърли генералът. – И действайте, ако обичате, малко по-енергично. Твърде дълго се застояхме тук!

Строски беше доволен, че процесът на убеждаването най-накрая приключи. Независимо от дългогодишната му закалка в специални операции, през цялото време докато бе говорил с този Андрей Антонов бе имал усещането, че ходи по тънък лед. Сега си даваше сметка, че имаше нещо странно в погледа и в реакциите на този човек – какво беше то? Огромният опит на Строски с различни хора му казваше, че има нещо особено. Някакви трудно уловими нюанси във вида му, в гласа, в погледа, в реакциите. Трудно му бе да определи конкретно.

През следващия половин час подреждаха и пренасяха оборудването от лабораторията до фургоните на площада пред сградата. Войниците не сваляха поглед от тях. Всеки от сътрудниците на Андрей бе постоянно наблюдаван от поне двама от хората на генерала. Отнякъде се появиха празни картонени кутии за опаковане – и това бяха предвидили. Учените разглобяваха своите компютри, устройства, апаратури и документация, и ги подреждаха в стандартните опаковъчни модули. После нареждаха модулите в картонените кутии. Когато някой кашон се напълнеше, номерираха го съобразно описа със съдържанието му, а после войник го откарваше с количка, ескортиран от няколко други.

Служители на Корпорацията, които бяха станали свидетели на пристигането на военните, или се разминаваха с тях по фоайета и коридори, ги поглеждаха разсеяно без особено любопитство и отминаваха без да им обръщат внимание. Тук пристигането на високопоставени лица от всякакъв вид, на политици, на представители на висшите държавни органи и на президента не можеше да е нещо извънредно и учудващо като се имаше предвид естеството на Корпорацията и нейната дейност. Също толкова малко впечатление на свикналите с всякакви филмови чудеса служители на Корпорацията можеше да направи появяването на група униформени със златния герб на президентската институция. Само някои, които по същото време влизаха или излизаха през главния портал, бяха донякъде заинтригувани от налягалите по земята гардове. Но тук по принцип всеки се занимаваше със своите дела и избягваше да си поставя въпроси, които пряко не го засягаха. Повечето тук работеха на заплати. Можеше да има хиляди причини униформени от президентството да поемат временно охраната на сградата, възможно беше шефовете на Корпорацията да имат някакви проблеми между себе си или нещо друго подобно. Нали бяха в пряка връзка с правителството, кой знае какви интриги се плетяха там горе. Служителите на Корпорацията хвърляха по един поглед и отминаваха.

Междувременно, в определен момент пред лабораторията запъхтян бе дотърчал президентът по научната дейност Шайнмайер. След него в дъното на дългия коридор се бяха появили в индианска нишка няколко възрастни мъже с дебели кореми, лъскави костюми и светещи от пот лица, но войниците в коридора ги задържаха.

-  Какво става? – извика Щайнмайер като се задъхваше. – Кои сте вие! Какво правите! Какво искате?

-  Отдел за координиране при президента на Конфедерацията – изскърца гласът на Строски. Генералът изпита определена досада, сякаш бе нападнат от нахална муха. – Разработката ви се национализира и секвестира поради чувствителния й характер за глобалната сигурност и опасностите за бъдещото развитие на цивилизацията – каза Строски, след което за кратък миг му стана забавно и се засмя.

- Какво говорите, какви са тия глупости, кой ви дава право! - започна Щайнмайер, но Строски изведнъж кипна, изръмжа и го прекъсна:

- Стига вече! – кресна генералът - Замълчете! Млъкнете. Изчезвайте от тука! – Строски хвърли един поглед на стоящия близо до него униформен, след което двама от групата подхванаха Щайнмайер и го отведоха по коридора.

Като видя какво става, един от секретарите на Щайнмайер, който дотогава слушаше разговора отстрани, се шмугна между войниците и се затича към асансьорите. След малко започнаха безуспешни опити  от кабинета на дежурния Генерален директор за връзка с президентската администрация. Скоро стана ясно, че всякакви канали за комуникация са прекъснати. Сградата на Корпорацията се намираше в някакво мъртво комуникационно петно. Всякакви връзки навън бяха отрязани. Всички електронни комуникации бяха замръзнали. Нямаше и комуникационна връзка с охранителните кордони по периметъра,  а с пощенски гълъби не разполагаха.