ЛОЗА
Луната ти целуваше овала.
Звездите ти надничаха в очите.
И нощта танцуваше узряла
за греха от вихрите на дните.
А аз сковано вързано и нямо,
чаках те.
Невидимо прегръщах,
любимото
любимото ти рамо
с клоните
на скромната си същност.
Гроздовете сочно натежали
пили от нектара ти в очите,
палиха ли, палиха пожари
с виното
изтриващо бедите.
13.08.2014г.
ЛОЗА
© Copyright: Величка Петрова, 2014
Свидетельство о публикации №114091207752
Свидетельство о публикации №114091207752
Рецензии