Аделаида Герцык Не смерть ли здесь прошла сновиден

„НЕ СМЕРТЬ ЛИ ЗДЕСЬ ПРОШЛА СНОВИДЕНИЕМ...”
Аделаида Казимировна Жуковская Герцык (1874-1925 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СМЪРТТА ЛИ ТУК В СЪНЯ НИ ПРЕВАЛЯ

Смъртта ли тук в съня ни преваля,
в душата есен навяваща пак,
гробовна тлен огньове ли пали
от жълто-розов градински листак?

Какъв покой в горичката морна!
До дъно пила златистата пръст,
мъгла тече в поле миротворно,
в тъгата мрачно влива се с мъст...

Земята е чернееща урна,
до горе струпала пепел и дим,
и само Дух – единен, безбурен,
расте и зрее с пустинния химн.

               * Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 14, 2014.


Ударения
СМЪРТТА ЛИ ТУК В СЪНЯ НИ ПРЕВАЛЯ

Смъртта́ ли ту́к в съня́ ни прева́ля,
в душа́та е́сен навя́вашта па́к,
гробо́вна тле́н огньо́ве ли па́ли
от жъ́лто-ро́зов гради́нски листа́к?

Какъ́в поко́й в гори́чката мо́рна!
До дъ́но пи́ла злати́стата пръ́ст,
мъгла́ тече́ в поле́ миротво́рно,
в тъга́та мра́чно вли́ва се с мъ́ст...

Земя́та е черне́ешта у́рна,
до го́ре стру́пала пе́пел и ди́м,
и са́мо Ду́х – еди́нен, безбу́рен,
расте́ и зре́е с пусти́нния хи́мн.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Аделаида Герцык
НЕ СМЕРТЬ ЛИ ЗДЕСЬ ПРОШЛА СНОВИДЕНИЕМ...

Не смерть ли здесь прошла сновидением,
Повеяв в душу осенней страдой,
Сложив костер могильного тленья
Из желто-розовых листьев сада?

Какая тишь за рощею черной!
До дна испита златистость дали,
И мгла полей плывет миротворно,
Забвеньем серым мстя печали...

И вся земля как темная урна
До верху полная пеплом дымным,
И только Дух – единый, безбурный
Растет и зреет пустынным гимном.

               1907 г.




---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Аделаида Херцик (Аделаида Казимировна Герцык/ Жуковская) е родена на 16 февруари 1874 г. в Москва, детството си прекарва в гр. Александров, Владимировска губерния. От 1899 г. публикува литературно-критични есета, превежда и редактира трудове на Дж. Рескин и Ф. Ницше, превежда поезия. От 1904 г. сътрудничи с литературни обзори и рецензии на сп. „Весы”. Първата й по-значителна поетична публикация е цикълът „Золотой ключ” в алманаха на символистите „Цветник Ор. Кошница первая” (1907 г.). След 1908 г. помага за издаването на сп. „Вопросы философии”, пише стихове и проза, публикува в литературната периодика, като активно сътрудничи на сп. „Северные записки”, „Альманахе Муз” и др. През 1910 г. излиза единствената й стихосбирка „Стихотворения”. През годините на революцията живее в нищета, семейството и е подложено на терор, попада в затвора; трудния си живот описва в цикъла „Подвальные очерки” и в поетичния цикъл „Подвальные”. Умира на 25 юни 1925 г. в гр. Судак, Крим.