Камбаната бие за последно сбогом, Генка Богданова

Генка богданова

Камбаната бие за последно „Сбогом!”
Изгнанници тръгват по пътища прашни.
Кажете ми, хора, кажете за Бога,
кой ни осъди на мъките страшни?

Нозете – олово, в гърдите ми – пламък!
Сълзите капят под родната стряха.
Очите ми търсят надгробния камък,
под който и тате и мама заспаха.

Кой ще им носи цветя и водица?
Кой ще им шепне със обич синовна?
Къде ли ще пали за тях по свещица
душата прокудена, тъжна, неволна?

Българи клети, къде ще отидем?
На кой ще оставим огнищата родни?
Кога ли пак свидната къща ще видим?
Кой ще пожъне нивя плодородни?

Камбаната бие най-тъжното :”Сбогом!”
Сълзи пророни за нас е небето.
„Сбогом!” – от мъка да кажа не мога.
Тръгвам, но тука остава сърцето!

БЬЮТ КОЛОКОЛА

(перевод с болгарского Стафидова В.М.
Доктор Эф)

Бьют колокола последнее «С Богом»
Изгнанники тронулись пыльной дорогой
За что осудил ты нас Господи строго
За что наградил нас судьбой босоногой.

Ноги свинцовые, сердце, как пламя
Капают слёзы их полные реки
И омывают надгробные камни
Где папа и мама уснули навеки.

Кто принесёт им цветов и водицы
Кто им прошепчет молитву сыновью
Где им поставить свечку случится
Душа истекает слезами и кровью.

Куда мы, болгары проклятые Идем
Кому оставляем свои пепелища
Когда мы родные просторы увидим
Желтые нивы и наши жилища.

Бьют колокола, тяжёлое «С Богом!»
Синее небо исходит слезами
Я ухожу, я уже за порогом,
Но сердце навеки останется с вами.