Юрий Мандельштам Зачем нужна эта легкость без края

„ЗАЧЕМ НУЖНА ЭТА ЛЕГКОСТЬ БЕЗ КРАЯ...”
Юрий Владимирович Мандельштам (1908-1943 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗАЩО МИ Е ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ОМАЯ

Защо ми е тази безкрайна омая
сред тежък, безчувствен, неугледен свят,
и този забравен отблясък от рая,
щом няма на радост да бъда богат?

Защо ни е тази отмереност, точност,
щом няма край нея очаквани срещи,
а само измяна и слабост се точат,
раздели нефели назнание плещят?

Защо са ни нега и прелест, и нежност,
щом нямат съдба и значение тука,
а жажда са само и зла неизбежност,
безсмислени глупости, пустош и мъка?

И все пак сърцето тупти невъзможно
и пее си в сладка премала измамна,
а после в дихание тънеш тревожно –
бедняк в своя ъгъл с изтляваща слама.


Ударения
ЗАЩО МИ Е ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ОМАЯ

Зашто́ ми е та́зи безкра́йна ома́я
сред те́жък, безчу́вствен, неу́гледен свя́т,
и то́зи забра́вен отбля́сък от ра́я,
штом ня́ма на ра́дост да бъ́да бога́т?

Зашто́ ни е та́зи отме́реност, то́чност,
штом ня́ма край не́я оча́квани сре́шти,
а са́мо измя́на и сла́бост се то́чат,
разде́ли нефе́ли назна́ние пле́штят?

Зашто́ са ни не́га и пре́лест, и не́жност,
штом ня́мат съдба́ и значе́ние ту́ка,
а жа́жда са са́мо и зла́ неизбе́жност,
безсми́слени глу́пости, пу́стош и мъ́ка?

И все́ пак сърце́то тупти́ невъзмо́жно
и пе́е си в сла́дка према́ла изма́мна,
а по́сле в диха́ние тъ́неш трево́жно –
бедня́к в сво́я ъ́гъл с изтля́вашта сла́ма.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Мандельштам
ЗАЧЕМ НУЖНА ЭТА ЛЕГКОСТЬ БЕЗ КРАЯ...

Зачем нужна эта легкость без края
В мире бесчувственном и тяжелом,
И этот отблеск забытого рая,
Когда мне больше не быть веселым?

Зачем нужна эта мерность и точность,
Когда за нею – не счастье свиданья,
А навсегда – неверность, непрочность,
Молчанье, незнанье, расставанье?

Зачем эта грусть, и прелесть, и нежность,
Раз нет у них судьбы и значенья,
А только – жажда и неизбежность,
Бессмысленность, пустота, мученье?

И все же сердце живет невозможным,
Поет, исходит в сладкой истоме, –
Пока не очнешься с дыханьем тревожным,
Как нищий в своем углу на соломе.




---------------
Руският поет и литературен критик Юри Манделщам (Юрий Владимирович Мандельштам) е роден на 12/25 септември 1908 г. в Москва. През 1920 г. емигрира с родителите си във Франция. Завършва филологическия факултет на Сорбоната (1929 г.). Владее френски, немски и английски език. Поетичният му дебют е в парижкия „Сборник стихов” през 1929 г. Член е на литературните обединения „Круг”, „Зелёная лампа” и „Перекрёсток”, активно сътрудничи със стихове и статии на парижкия периодичен печат, публикува в алманаси и антологии. През 1939 г. завежда отдел във в. „Возрождение”. Автор е на сборника с литературна критика „Искатели” (1938 г.) и на стихосбирките „Остров” (1930 г.), „Верность” (1932 г.) и „Третий час” (1935 г.). През 1942 г. е арестуван от фашисткия режим в Париж и е затворен в концлагер Дранси, а през 1943 г. е прехвърлен в концлагер в Германия. Умира на 18 октомври 1943 г. в концлагера край гр. Явожно, Полша.