Иван Аксёнов La tour Eifel Айфеловата кула

„LA TOUR EIFEL”
Иван Александрович Аксёнов (1884-1935 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЙФЕЛОВАТА КУЛА

Не ще забравя тази висота,
жестокия триъгълник железен,
покрил с тръби поклонник звезден.
И как да не прославям връх крилат
на бледата корица на романа,
щом копие на копие кървят,
на циферблата тих белее рана,
а времето сред непрощаващ път
с дихание неотклонимо диша
към прежда, що предачки три плетат,
и разказ неопровержим се пише
от святата далечина за зло,
което някога ще си представим.
Немей сега, че ни едно весло
не плиска в този воденичен залив,
където тайно белите цветя
цъфтят под пурпурните гладки листи,
душата разбинтована летя,
не се разнасят там ни стон, ни изстрел.


Ударения
АЙФЕЛОВАТА КУЛА

Не ште́ забра́вя та́зи висота́,
жесто́кия триъ́гълник желе́зен,
покри́л с тръби́ покло́нник зве́зден.
И ка́к да не просла́вям връ́х крила́т
на бле́дата кори́ца на рома́на,
штом ко́пие на ко́пие кървя́т,
на цифербла́та ти́х беле́е ра́на,
а вре́мето сред непрошта́вашт пъ́т
с диха́ние неотклони́мо ди́ша
към пре́жда, што́ преда́чки три́ плета́т,
и ра́зказ неопровержи́м се пи́ше
от свя́тата далечина́ за зло́,
кое́то ня́кога ште си предста́вим.
Неме́й сега́, че ни́ едно́ весло́
не пли́ска в то́зи водени́чен за́лив,
къде́то та́йно бе́лите цветя́
цъфтя́т под пу́рпурните гла́дки ли́сти,
душа́та разбинто́вана летя́,
не се́ разна́сят та́м ни сто́н, ни и́зстрел.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Аксёнов
LA TOUR EIFEL

Я не забуду этой высоты
Жестокого железа треугольник,
Покрывший труб ея поклонник.
И как же мне не прославлять ее
Над корешком разбитого романа,
Когда находит на копье копье,
А циферблата чуть белеет рана
И время в непрощающих путях
Неуклоняемым дыханьем дует
На пряжу трех присноблаженных прях
И неопровержимо повествует
Вся эта даль еще святей о злом,
Какое мог когда-нибудь представить.
Еще немей, чем ни одним веслом
Не взмыленная мельничная заводь,
Где тайно тают белые цветы
Над пурпурной изнанкой ровных листьев,
Где распускаются души бинты
И ни один не раздается выстрел.




---------------
Руският поет, литературен критик, литературовед и преводач Иван Аксьонов (Иван Александрович Аксёнов) е роден на 18/30 ноември 1884 г. в гр. Путивл, Курска губерния. Завършва Николаевския военно-инженерен институт в Москва (1905 г.). През 1915 г. е идеолог на прозападната ориентация на московската литературна група „Центрифуга” . По време на Първата световна война служи в армията. След Октомврийската революция заема високи постове в Червената армия, член е на Съвета към литературния отдел на Народния комисариат по просвета (1918 г.), организатор и участник е в диспутите за новото изкуство, член е на литературната група на конструктивистите, председател е на Съюза на поетите (1922 г.). Превежда поезия и драматургия от английски. Автор е на книги с поезия, проза, литературни монографии и преводи, сред които „Неуважительные отношения” (1916 г.), „Елисаветинцы” (1916 г.), „Пикассо и окрестности” (1917 г.), „Коринфяне” (1918 г.), „Елизаветинцы” (1918 г.), „Серенада” (1920 г.), „Эйфелия. Тридцать од” (1922 г., книгата остава на коректура), „Театр в дороге” (1922 г.), „Шекспир” (1930 г.) и др. Умира на 3 септември 1935 г. в Москва.