Жестока изповед
и песни сто за тебе да напиша,
на обич плам не ще да разискря
и в твоя свят ще бъда все излишна.
Ти имаш свой отъпкан коловоз,
аз още облаци и ветри гоня.
Затуй към теб вървях по въжен мост,
а ти прикри се зад словесна броня.
Неистова - ту извор, ту вулкан,
зовях те към небето си любовно.
Но в чувствата - променлив океан -
усетих гордостта ти - щорм оловен.
В окото на деветата вълна
аз потопих любовната армада.
И, както в Марианска падина,
в тъгата си безмълвно днес пропадам.
Уви! Не мога да се вкаменя -
сто рани живи нося си от фронта.
Аз, нелюбимата, не те виня.
Прощавай! И щастливи хоризонти!
Свидетельство о публикации №114090603970
Спасибо!
С уважением,
Юлия Зачёсова 21.06.2015 00:03 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 22.06.2015 10:08 Заявить о нарушении