След дъжда

“...върху чергата на света
петелът простря цветна песен да съхне”
Хорхе Карера АНДРАДЕ, Еквадор

Ръмят прозрачни дъждове над мен
от времена, които си отиват.
Дъждът на отминаващия ден
прониква в мене и у мен попива
и влагата му – бисерна роса –
се стича по лицето ми незримо,
незримо мокри моята коса
и зримо – пъстроцветните ми рими.

И аз простирам римите си вън,
когато ясен небосводът блесне,
когато стане слънцето от сън,
за да попие слънце в моите песни;
сравненията да са полъх чист,
метафорите да са чисто злато,
да шушне в песните ми дъбов лист,
да имат аромата на цветята...

Но вместо да ги ръси жълт прашец
и вместо да са птици в утрин синя,
по тях полепват с жаркия ветрец
сребристите листенца на пелина;
бодлив татул цъфти из тях по здрач
и парят влакънцата на коприва.
И веселият смях е горък плач,
и римите са тъжни и горчиви...

Защо?
Навярно затова, че в мен
вали дъждът на времена сурови,
дъждът на отминаващият ден...
...и влагата горчи като отрова.