Не казвай!..
Не казвай просто нищо!
Че понякога думата
като камък тежко ни тежи.
Обич търсиш във сърцето ми…
Знаеш ли?.. Не… Не вярвам!..
Просто… сега си замълчи!
Не търси в очите ми
сред сълзи и мъгла
своята… скритата надежда.
Не търси мига си пропилян
по далечни замислени зори.
Понякога и любовта ни
се превръща тихичко
в невидим за двама зрител.
Не шуми. И не плаче.
Тя сега просто мълчи…
И съзерцава нещото в нас,
и мъчително дълго не спори.
Не казвай!
Просто нищо не казвай!
И тишината милостиво
скръбни сълзи рони…
Раздялата е гостенка у нас…
А ние с теб… Мълчим…
И се превръщаме във спомен.
Превръщаме се в спомен
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114090308420
Свидетельство о публикации №114090308420
Рецензии