Самуил Киссин Весна 2 Пролет 2

„ВЕСНА. В СИНЕМ ВОЗДУХЕ СОННЫЕ НИТИ...”
Самуил Викторович Киссин/ Муни (1885-1916 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРОЛЕТ 2

Сънни нишки в син въздух съшити,
със звънчета сребристи звъните.
Вий от скреж сте по-леки, по-фини,
тихо чезнете в благости сини.

Размрази се в реката лед дълъг.
Бяло цвете в небето – бял гълъб,
горе, горе простори извезва.
Като скреж се топи и изчезва.


Ударения
ПРОЛЕТ

Съ́нни ни́шки в син въ́здух съши́ти,
със звънче́та сребри́сти звъни́те.
Вий от скре́ж сте по-ле́ки, по-фи́ни,
ти́хо че́знете в бла́гости си́ни.

Размрази́ се в река́та лед дъ́лъг.
Бя́ло цве́те в небе́то – бял гъ́лъб,
го́ре, го́ре просто́ри изве́зва.
Като скре́ж се топи́ и изче́зва.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Самуил Киссин
ВЕСНА 2

В синем воздухе сонные нити,
Вы серебряным звоном звените.
Вы нежнее, вы легче, чем иней,
Тихо таете в благости синей.

Вскрылись реки. К чему теперь прорубь?
Белый в небе цветок – белый голубь
Выше, выше всё в небо взлетает.
Верно, тоже, как иней, растает.



В НЕБІ СИНЬОМУ НИТОЧКИ СОННІ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

В небі синьому ниточки сонні
Передзвоном дзвенять срібно-дзвонним.
Бо, – ніжніші та й легші за іній, –
Тихо тануть у благості синій.

Тане й річка. Навіщо вже проруб?
Біла квітка у небі – це голуб
Вище, вище все в небо злітає.
Вірно, теж, – мов той іній, – розтане.




---------------
Руският поет и писател Самуил Кисин (Самуил Викторович Киссин/ Муни) е роден на 24 октомври 1885 г. в гр. Рибинск, Ярославска област. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1913 г.). Първото му публикувано стихотворение е през 1906 г. в сп. „Зори”. През 1907 г. се пробва в издателската дейност, като издава един брой на в. „Студенческие известия”, 4 броя на седмичника „Литературно-художественная неделя” и подготвя концепции за хумористичните списания „Вихрь” и „Красный факел”. Пише поезия, проза и литературна критика, но през живота си е публикувал в печата само 18 стихотворения и 8 рецензии. През 1914 г. е мобилизиран в армията. Самоубива се на 22 март 1916 г. в Минск. Голяма част от литературното му наследство е загубена.