Юрий Грачевский Родина

„РОДИНА”
Юрий Маркович Грачевский (1919-1987 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Юри Грачевски
РОДИНА

Всичко било е и пак ще е в спомена.
С вятър ще вее, със свещ ще пламти.
Нещо до болка познато догонва ни.
Северът,
северът ще закънти.
Трижди животът, речта ми отминаха,
име дари ми съдбата така,
само остава каторга завинаги,
тясна килия и Каркул река.
Помни родината.
Ветрите пламенни.
Щик зад стената, челата блестят.
Изгреви нощни,
полярни сияния
сини проблясъци
ще разпрострат.
Време желано!
Дали е добавено?
Всичко затлачено в пролет една.
Всичко се губи, изчезва, забравя се...
Песен остава тук.
В тишина.


Юрий Грачевский
РОДИНА

Все это было, когда-нибудь вспомнится.
Ветром повеет, свечой догорит.
Чем-то до боли знакомым наполнится.
Севером,
Севером заговорит.
Трижды развеется жизнь моя, речь моя,
Имя, которым судьба нарекла,
Только останется каторга вечная,
Камера тесная, Каркуль-река.
Родина вспомнится.
Ветры восточные.
Штык за стеною да бритые лбы.
Зори полярные,
зори полночные
Светом раскинутся
голубым.
Время желанное!
Может быть, сбудется?
Все унесет за собой по весне.
Все растеряется, перезабудется...
Песня останется.
В тишине.

               1941 г.




---------------
Руският поет и писател Юри Грачевски (Юрий Маркович Грачевский) е роден през 1919 г. Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Смена” през 1936 г. През 1937 г. постъпва в литературния институт „Максим Горки”, но през 1939 г. е арестуван по донос и от 1940 г. прекарва 2 години в лагерите на ГУЛАГ в Северодвинск и Талаги. Някой от съвременниците му го обвиняват, че е сътрудничел на органите на ЧК, но не е доказано. След освобождението му работи като конструктор и като редактор в заводска многотиражка. През 1945 г. е възстановен в литературния институт и през 1946 г. го завършва задочно. Работи като театрален критик. Публикува поезия и проза в издания като „Нева”, „Дон”, „Наш современник” и „Литературная Россия”. Автор е на книгите „День без ночи”, „Простые истины” и „На видном месте”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1973 г.). Започва да пише книгата със спомени за лагерния живот „Я всё сказал”, но не успява да я завърши. Умира през 1987 г.