Юрий Поликарпович Кузнецов - Последний человек
Последний человек
http://www.stihi.ru/2012/08/19/3976
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Последният човек
От собствения бизнес се завърна
в мъгла и сняг, без шапка и сако,
мърмореше: - Пазари – гавра върла.
Аз всичко проиграх в двубоя смъртен.
Нищожество съм, но е руско то.
И глухите се вслушаха в човека,
и слепите погледнаха човека,
що броди сам без шапка и сако;
и немите завикаха: - Ей, клето!
Нищожеството руско, що е то?
– Продадох ги, - с презрение замахна, -
не само мойта шапка и сако.
Аз си отивам. Ала, щом се махна,
светът ще рухне в ад, ще стане сянка –
нищожеството руско – туй е то.
Но глухите не чуваха човека
и слепите не виждаха човека,
и немите мълчаха пред човека,
останалите всички закрещяха:
- Що бавиш се, нищожество, защо?!
-----------------------
От сОбствения бИзнес се завЪрна
в мъглА и снЯг, без шАпка и сакО,
мърмОреше: - ПазАри – гАвра вЪрла.
Аз всИчко проигрАх в двубОя смЪртен.
НищОжество съм, но е рУско тО.
И глУхите се вслУшаха в човЕка,
и слЕпите поглЕднаха човЕка,
що брОди сАм без шАпка и сакО;
и нЕмите завИкаха: - Ей, клЕто!
НищОжеството рУско, щО е тО?
– ПродАдох ги, - с презрЕние замАхна, -
не сАмо мОйта шАпка и сакО.
Аз си отИвам. Ала, щОм се мАхна,
светЪт ще рУхне в Ад, ще стАне сЯнка –
нищОжеството рУско – тУй е тО.
Но глУхите не чУваха човЕка
и слЕпите не вИждаха човЕка,
и нЕмите мълчАха пред човЕка,
остАналите всИчки закрещЯха:
- Що бАвиш се, нищОжество, защО?!
Последний человек
Он возвращался с собственных поминок
В туман и снег, без шапки и пальто,
И бормотал: – Повсюду глум и рынок.
Я проиграл со смертью поединок.
Да, я ничто, но русское ничто.
Глухие услыхали человека,
Слепые увидали человека,
Бредущего без шапки и пальто;
Немые закричали: – Эй, калека!
А что такое русское ничто?
– Всё продано, – он бормотал с презреньем, –
Не только моя шапка и пальто.
Я ухожу. С моим исчезновеньем
Мир рухнет в ад и станет привиденьем –
Вот что такое русское ничто.
Глухие человека не слыхали,
Слепые человека не видали,
Немые человека замолчали,
Зато все остальные закричали:
– Так что ж ты медлишь, русское ничто?!
Перевод: 03.09.2012.
Перевод на украинский язык:
ОСТАННІЙ ЧОЛОВІК (дуже вільний переклад П.Голубкова)
Він повертався з власних вже поминок,
В туман і сніг, без шапки і пальто,
І бурмотів: - Так, всюди глум і ринок.
Так, я програв зі смертю поєдинок.
Так, я ніщо. Російською – «НИЧТО».
Навіть глухі почули чоловіка,
Навіть сліпі узріли чоловіка,
Що брів без шапки зовсім і пальто;
Німі вмить закричали: - Гей, каліка!
А що таке російською «НИЧТО»?
- Все продано, - він бурмотів, - ось драма, -
Не тільки моя шапка і пальто.
Я відійду. З тим зникненням – так само
Світ звалиться у пекло з привидами -
Ото буде російською «НИЧТО».
Глухі - не чули, чи недочували,
Сліпі - не бачили, або не помічали,
Німі – промовчали, а, може, промовчАли,
Зате всі інші разом закричали:
- Так що ж ти гаєшся, поквапся йти, «НИЧТО»!
Петр Голубков 31.08.2014 18:03
Свидетельство о публикации №114083103555
ОСТАННІЙ ЧОЛОВІК (дуже вільний переклад П.Голубкова)
Він повертався з власних вже поминок,
В туман і сніг, без шапки і пальто,
І бурмотів: - Так, всюди глум і ринок.
Так, я програв зі смертю поєдинок.
Так, я ніщо. Російською – «НИЧТО».
Навіть глухі почули чоловіка,
Навіть сліпі узріли чоловіка,
Що брів без шапки зовсім і пальто;
Німі вмить закричали: - Гей, каліка!
А що таке російською «НИЧТО»?
- Все продано, - він бурмотів, - ось драма, -
Не тільки моя шапка і пальто.
Я відійду. З тим зникненням – так само
Світ звалиться у пекло з привидами -
Ото буде російською «НИЧТО».
Глухі - не чули, чи недочували,
Сліпі - не бачили, або не помічали,
Німі – промовчали, а, може, промовчАли,
Зате всі інші разом закричали:
- Так що ж ти гаєшся, поквапся йти, «НИЧТО»!
Удачи!
Петр Голубков 31.08.2014 18:03 Заявить о нарушении
http://literaturensviat.com/?p=21338
Юрий Поликарпович Кузнецов, велик руски поет, е роден на 11.02.1941 г. в казашкото село Ленинградская, Краснодарски край. Баща му е кадрови военен, а майката – учителка. В същата 1941 г. офицерът Поликарп Кузнецов заминава на фронта, а семейството му – в село Александровское, Ставрополско, а по-късно се установява в кубанското градче Тихорецк. Там, в дома на дядо и баба, преминава детството и ранната младост на бъдещия поет. Бащата на Кузнецов загива в Крим през 1944 г., по време на щурма на легендарната Сапун-планина. Първите си стихове Юрий пише на девет години. След завършването на училище Кузнецов служи в армията – свързочник е в Куба по време на Карибската криза (1961-1964), работи като инспектор в детска педагогическа стая към милицията в Тихорецк (1964-1965), в редакцията на вестник «Комсомолец на Кубан» (1965-1966). Една година учи в Кубанския университет (Краснодар). През 1965 г. постъпва в Литературния институт “Горки”, който завършва през 1970 г. (учи в поетичния семинар на Сергей Наровчатов). След кратко пребиваване по родните места, през същата година се връща в Москва. Работи като редактор в издателство «Съвременник» (1971-1976). През 1974 г. става член на Съюза на писателите на СССР, а през 1975 влиза в КПСС. Ранните му стихове са публикувани в книгата «Буря», издадена в Краснодар (1966). Но широка популярност спечелва сборникът му «В мен и редом – далечина» (1974), следват «Краят на света – зад първия ъгъл» (1976), «Излизайки на пътя, душата се огледа» (1978). В периода от 1981 до 1986 г. издава книгите «Руски възел» (1983), «Ще пусна душата си на воля», «Ни рано, ни късно», «Душата е вярна на неведоми предели» (1986). През 1990 Юрий Кузнецов става член на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР, после – един от ръководителите на Московската писателска организация. Сборникът «Душата е вярна на неведоми предели» е награден с Държавната награда на РСФСР (1990). Сред наградите, които поетът ценял, са орденът «Знак на Почит» (1984) и Почетна грамота на Министерството на образованието на Руската федерация (2002). През септември 1997 г. е избран за академик в Академията за руска словесност. От 1987 г. до последните си дни води поетичен семинар в Литературния институт (дневно и задочно отделение, Висши литературни курсове). Занимава се и със стихотворни преводи (А. Атабаев, Пиларж, Шилер). Избраните преводи на поета са събрани в книгата «Пресадени цветя» (1990). С благословението на патриарх Алексий ІІ поетът осъществява през 1998 г. стихотворния превод на великия паметник на руската литература от ХI век, «Слово за закона и благодатта» от митрополит Иларион. Последните поеми на Кузнецов са за Иисус Христос. Умира по време на сън от сърдечен пристъп на 17 ноември 2003 г. в Москва на 63 години, погребан е на Троекуровското гробище. За творчеството му пишат Станислав Куняев, Николай Дмитриев, Александър Бобров, Глеб Горбовски, Владимир Гусев, Валентин Распутин, Феликс Кузнецов, Владимир Костров, Сергей Есин и мн.др. Владимир Бондаренко го нарича “Последния Олимпиец”. От 2006 г. в Кубан се провеждат ежегодни Кузнецовски четения. Името на Кузнецов стои в редицата на класиците на руската поезия, редом с Тютчев, Фет, Блок, Есенин, произведенията му влизат във всички представителни антологии на руската поезия, изучават се в училище.
Удачи!
Мария Шандуркова 31.08.2014 18:19 Заявить о нарушении
Удачи!
Петр Голубков 01.09.2014 10:08 Заявить о нарушении